26 mar 2011, 21:28

С дъх на пролет

1.3K 0 6

 

С дъх на пролет и глухарчена нежност...

Носи ме вятърът въздушно лека

и политам нагоре, в безкрайното синьо,

да достигна небето и намеря утеха.

 

С аромат на люляк и късмет – детелина,

обикалям ливадите тучни, зелени.

Да потъна в земята, да прегърна и нея.

Да чакам нейните чудни промени.

 

Аз съм есенен лист и достигам дъгата...

и гледам как бавно израстват лалета.

Да дойде време - да се раждам отново,

да стопя онези снежни пердета...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...