С дъх на пролет и глухарчена нежност...
Носи ме вятърът въздушно лека
и политам нагоре, в безкрайното синьо,
да достигна небето и намеря утеха.
С аромат на люляк и късмет – детелина,
обикалям ливадите тучни, зелени.
Да потъна в земята, да прегърна и нея.
Да чакам нейните чудни промени.
Аз съм есенен лист и достигам дъгата...
и гледам как бавно израстват лалета.
Да дойде време - да се раждам отново,
да стопя онези снежни пердета...