stefitopz (Стефка Георгиева ) stefitopz (Стефка Георгиева )
2 264
26 mar 2011, 21:28

С дъх на пролет

1.3K 0 6

 

С дъх на пролет и глухарчена нежност...

Носи ме вятърът въздушно лека

и политам нагоре, в безкрайното синьо,

да достигна небето и намеря утеха.

 

С аромат на люляк и късмет – детелина,

обикалям ливадите тучни, зелени.

Да потъна в земята, да прегърна и нея.

Да чакам нейните чудни промени.

 

Аз съм есенен лист и достигам дъгата...

и гледам как бавно израстват лалета.

Да дойде време - да се раждам отново,

да стопя онези снежни пердета...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0