С дъх на пролет и глухарчена нежност...
Носи ме вятърът въздушно лека
и политам нагоре, в безкрайното синьо,
да достигна небето и намеря утеха.
С аромат на люляк и късмет – детелина,
обикалям ливадите тучни, зелени.
Да потъна в земята, да прегърна и нея.
Да чакам нейните чудни промени.
Аз съм есенен лист и достигам дъгата...
и гледам как бавно израстват лалета.
Да дойде време - да се раждам отново,
да стопя онези снежни пердета...
© Стефка Георгиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
