26 may 2012, 15:23

С глас на китара 

  Poesía » De amor
921 0 5

Потъва във залеза дългият ден,

надвит от нощта. Нежен звук на китара

напява от здрача минорен рефрен...

И нейде в сърцето ми болката стара

възкръсва отново. Да трови нощта

пак при мен е дошла... Е, поне е търпима.

Какво ли не мина през тази душа,

а и колко ли още остава да мине...

Премина и ти - както летен порой

от небето безоблачно в миг се излива

и изчезва отново сред юлския зной,

тъй и ти появи се - за миг... и отмина.

А на времето вятърът бързо отвя

и гласа, и следите ти. И от пожара

само малка искрица остана. В нощта

да напомня за тебе... с гласа на китара.

 

28.04.2011

 

© Засегабезиме Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • В сравнение с другите четири стихотворения, които си публикувал(а), това е по-слабо.Започва като амфибрахий и се обръща в анапест. А това не бива да се допуска според мен.
    А и прекаляваш с анжамбманите (3 в последните 4 стиха), което е объркващо за читателя.
    Ако преработиш последната част може да стане чудесно!Но запази хубавото начало!
  • Определено съм съгласен с коментара на Мария,четох и другото ти любовно стихотворение айде дано скоро да има още много такива !
  • Ако не беше толкова късно, щях да грабна китарата и...
    Творба, която ме грабна и много силно ме впечатли!!!
  • Благодаря, много е мило!
  • Със сигурност ще обогатиш сайта с талантливата си поезия. Поздрави!
Propuestas
: ??:??