С глас на китара
Потъва във залеза дългият ден,
надвит от нощта. Нежен звук на китара
напява от здрача минорен рефрен...
И нейде в сърцето ми болката стара
възкръсва отново. Да трови нощта
пак при мен е дошла... Е, поне е търпима.
Какво ли не мина през тази душа,
а и колко ли още остава да мине...
Премина и ти - както летен порой
от небето безоблачно в миг се излива
и изчезва отново сред юлския зной,
тъй и ти появи се - за миг... и отмина.
А на времето вятърът бързо отвя
и гласа, и следите ти. И от пожара
само малка искрица остана. В нощта
да напомня за тебе... с гласа на китара.
28.04.2011
© Засегабезиме All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Определено съм съгласен с коментара на Мария,четох и другото ти любовно стихотворение айде дано скоро да има още много такива !
-
Ако не беше толкова късно, щях да грабна китарата и...
Творба, която ме грабна и много силно ме впечатли!!! -
Благодаря, много е мило!
-
Със сигурност ще обогатиш сайта с талантливата си поезия. Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
А и прекаляваш с анжамбманите (3 в последните 4 стиха), което е объркващо за читателя.
Ако преработиш последната част може да стане чудесно!Но запази хубавото начало!