С глас на китара
Потъва във залеза дългият ден,
надвит от нощта. Нежен звук на китара
напява от здрача минорен рефрен...
И нейде в сърцето ми болката стара
възкръсва отново. Да трови нощта
пак при мен е дошла... Е, поне е търпима.
Какво ли не мина през тази душа,
а и колко ли още остава да мине...
Премина и ти - както летен порой
от небето безоблачно в миг се излива
и изчезва отново сред юлския зной,
тъй и ти появи се - за миг... и отмина.
А на времето вятърът бързо отвя
и гласа, и следите ти. И от пожара
само малка искрица остана. В нощта
да напомня за тебе... с гласа на китара.
28.04.2011
© Засегабезиме All rights reserved.
