С гняв на сълза
С гняв на сълза
Откога не си ме чувствал
с тези длани, с тези устни.
И до мен не си заспивал,
както в изгревите летни.
Любовта ли тъжно-сладка
пак дошла е тук на пръсти.
Та проблесна диря кратка
в нощите ми пусти... пусти...
Но чуй вятъра среднощен,
че той познава ме добре.
Шепота ми тих, но мощен
ще ти довее, да те спре.
И той ще екне, като гръм,
ще разпилее всичко вън.
"Виж ме! Аз сега сълза съм,
но утре... утре... ще съм сън."
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светла Асенова Todos los derechos reservados
