С гняв на сълза
С гняв на сълза
Откога не си ме чувствал
с тези длани, с тези устни.
И до мен не си заспивал,
както в изгревите летни.
Любовта ли тъжно-сладка
пак дошла е тук на пръсти.
Та проблесна диря кратка
в нощите ми пусти... пусти...
Но чуй вятъра среднощен,
че той познава ме добре.
Шепота ми тих, но мощен
ще ти довее, да те спре.
И той ще екне, като гръм,
ще разпилее всичко вън.
"Виж ме! Аз сега сълза съм,
но утре... утре... ще съм сън."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
