4.03.2014 г., 21:44

С гняв на сълза

771 1 9

С гняв на сълза

 

 

Откога не си ме чувствал

с тези длани, с тези устни.

И до мен не си заспивал,

както в изгревите летни.

 

Любовта ли тъжно-сладка

пак дошла е тук на пръсти.

Та проблесна диря кратка

в нощите ми пусти... пусти...

 

Но чуй вятъра среднощен,

че той познава ме добре.

Шепота ми тих, но мощен

ще ти довее, да те спре.

 

И той ще екне, като гръм,

ще разпилее всичко вън.

"Виж ме! Аз сега сълза съм,

но утре... утре... ще съм сън."

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...