8 feb 2022, 12:23

С характера на четири сезона

901 5 6

Февруари нрава си показа,
галопиращ с буйни ветрове.
Развял перчема си доказа,
че такъв си е от векове.

Немирен, волен, своенравен,
вихрушките обича да зове.
Дори е малко музикален
щом фигурки от лед кове.

С дъжда обича да се забавлява,
/по детски изненадва със бели/
с поледица нощта да украсява,
а през деня всичко да блести.

Талант си е, обичам Февруари,
четири сезона той твори.
Откраднал студ от Януари,
на Март оставя топлите си дни.

За него казват, че е малък,
непостоянен бил и мъничко келеш,
но характер притежава ярък...
от слънце, дъжд, облаци и скреж.

 

08.02.2022г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми харесва! Поздравления, Теодора!
  • Хубав стих си написала, Теди
  • Отлично!
  • Да,още преди да завърша прочита интуитивно усетих,че има нещо свързано с годишника на Мария, но това е естествено да обогатим сезонната поетична картина!
    Харесва ми!
    Поздравления, Теодора!🤩
  • Какъв чудесен поетичен жест ми правиш с това включване на твоето стихотворение като свързано към вече публикуваното от мен, Теди!😍
    Много съм ти благодарна и въодушевена от общите ни усилия да нарисуваме с думи портрета на немирника Февруари!💕 Вдъхновяващ ден то желая, мила!😘

Най-малкият син 🇧🇬

Една жена, наречена Година,
отбор юнаци искала да има.
Дванадесет прекрасни снажни сина
родила тя, а първите - през зима.
Сърдит и избухлив бил Януари, ...
2.2K 7 44

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...