8.02.2022 г., 12:23

С характера на четири сезона

899 5 6

Февруари нрава си показа,
галопиращ с буйни ветрове.
Развял перчема си доказа,
че такъв си е от векове.

Немирен, волен, своенравен,
вихрушките обича да зове.
Дори е малко музикален
щом фигурки от лед кове.

С дъжда обича да се забавлява,
/по детски изненадва със бели/
с поледица нощта да украсява,
а през деня всичко да блести.

Талант си е, обичам Февруари,
четири сезона той твори.
Откраднал студ от Януари,
на Март оставя топлите си дни.

За него казват, че е малък,
непостоянен бил и мъничко келеш,
но характер притежава ярък...
от слънце, дъжд, облаци и скреж.

 

08.02.2022г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми харесва! Поздравления, Теодора!
  • Хубав стих си написала, Теди
  • Отлично!
  • Да,още преди да завърша прочита интуитивно усетих,че има нещо свързано с годишника на Мария, но това е естествено да обогатим сезонната поетична картина!
    Харесва ми!
    Поздравления, Теодора!🤩
  • Какъв чудесен поетичен жест ми правиш с това включване на твоето стихотворение като свързано към вече публикуваното от мен, Теди!😍
    Много съм ти благодарна и въодушевена от общите ни усилия да нарисуваме с думи портрета на немирника Февруари!💕 Вдъхновяващ ден то желая, мила!😘

Най-малкият син

Една жена, наречена Година,
отбор юнаци искала да има.
Дванадесет прекрасни снажни сина
родила тя, а първите - през зима.
Сърдит и избухлив бил Януари, ...
2.2K 7 44

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...