30 sept 2010, 9:41

С каденци от джаз

  Poesía
950 0 1

Аз не мога без теб, ти си моят живот,

в твойта малка игра аз живея с любов,

не заспивам в зори, аз те чакам в нощта,

галя твойте очи с мойта нежна душа.

 

Ти си мойта съдба, аз съм твойто море,

ти си млада жена, със голямо сърце,

как без теб съм живял и съм бил без мечти,

как не съм те видял с мойте тъжни очи.

 

В тебе обич струи и погубваща страст,

огън в тебе гори със каденци от джаз,

провокираш ме, знам,  но със теб съм се клел,

в теб не виждам печал, а усещам ШАНЕЛ.

 

Жаден пия любов и ми спира дъха,

аз съм изгревът нов, аз съм миг светлина,

погали ме в зори, покани ме на танц

и не спирай, гори в този огнен романс.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...