23 jun 2005, 14:08

С камилска воля

  Poesía
956 0 5

Звездите са нанизани мъниста

по тънката

невидима връвчица,

закичила гръдта

на неощвената и безлика вечер...

 

Обесените в отчаянието мисли

са сразрязали

напряко хоризонта,

по който

преминавам с недомлъвки...

 

Последният недъгаво си пее,

а първият

отдавна е забравен.

С камилска воля

възкръсва

светлооко любовта ми,

а пясъкът е спомен за отблясък...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тук има фрази, които просто те грабват!!!
  • Благодаря Ви за вникването - обичам Ви
  • Шестичка и от мен скъпа Йоанна, стихът ти ме грабна още от първото изречение. Прегръщам те!
  • Неощавената безлика вечер и хоризонтът, срязан от отчаяните мисли, могат да доведат до отчаяни решения, но при теб възкръсва най-светлото - любовта. С камилска воля тя може и нощта да преобрази. Чудесен стих, Йоанна!
  • Вярно!На любовта и трябва воля за да възкръсне...а после и блясък да я запази!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...