23 jun 2005, 14:08

С камилска воля

  Poesía
960 0 5

Звездите са нанизани мъниста

по тънката

невидима връвчица,

закичила гръдта

на неощвената и безлика вечер...

 

Обесените в отчаянието мисли

са сразрязали

напряко хоризонта,

по който

преминавам с недомлъвки...

 

Последният недъгаво си пее,

а първият

отдавна е забравен.

С камилска воля

възкръсва

светлооко любовта ми,

а пясъкът е спомен за отблясък...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тук има фрази, които просто те грабват!!!
  • Благодаря Ви за вникването - обичам Ви
  • Шестичка и от мен скъпа Йоанна, стихът ти ме грабна още от първото изречение. Прегръщам те!
  • Неощавената безлика вечер и хоризонтът, срязан от отчаяните мисли, могат да доведат до отчаяни решения, но при теб възкръсва най-светлото - любовта. С камилска воля тя може и нощта да преобрази. Чудесен стих, Йоанна!
  • Вярно!На любовта и трябва воля за да възкръсне...а после и блясък да я запази!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...