23 июн. 2005 г., 14:08

С камилска воля

962 0 5

Звездите са нанизани мъниста

по тънката

невидима връвчица,

закичила гръдта

на неощвената и безлика вечер...

 

Обесените в отчаянието мисли

са сразрязали

напряко хоризонта,

по който

преминавам с недомлъвки...

 

Последният недъгаво си пее,

а първият

отдавна е забравен.

С камилска воля

възкръсва

светлооко любовта ми,

а пясъкът е спомен за отблясък...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тук има фрази, които просто те грабват!!!
  • Благодаря Ви за вникването - обичам Ви
  • Шестичка и от мен скъпа Йоанна, стихът ти ме грабна още от първото изречение. Прегръщам те!
  • Неощавената безлика вечер и хоризонтът, срязан от отчаяните мисли, могат да доведат до отчаяни решения, но при теб възкръсва най-светлото - любовта. С камилска воля тя може и нощта да преобрази. Чудесен стих, Йоанна!
  • Вярно!На любовта и трябва воля за да възкръсне...а после и блясък да я запази!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...