С камилска воля
Звездите са нанизани мъниста
по тънката
невидима връвчица,
закичила гръдта
на неощвената и безлика вечер...
Обесените в отчаянието мисли
са сразрязали
напряко хоризонта,
по който
преминавам с недомлъвки...
Последният недъгаво си пее,
а първият
отдавна е забравен.
С камилска воля
възкръсва
светлооко любовта ми,
а пясъкът е спомен за отблясък...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Всички права запазени
