14 sept 2008, 18:12

С камъни се удря отдалеч...

  Poesía
850 0 11


С камъни се удря отдалечe,
за близо смелостта не стига.
Отдавна тъй убиват вещици,
но и кладите за туй не пречат.

Отлитат думи в пустошта,
изпълнени с искрена надежда,
птиците на нея да разкажат
за твойта обич и копнежи.

Думите превръщат се в камъни,
болката е здрава спойка.
„Не” – то е надгробна плоча,
изваяна от нечий разум.

Струни разпиляват звуци,
изпълват тишината със смисъл,
а на теб съдбата не прощава
и венец от мрак ти подарява.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
    Много отдавна премина времето, когато хората четяха и оживено коментираха при мен. Сега останаха като че ли много по-малко, но малко искрени читатели! Затова сърдечно благодаря за вниманието и коментара, Любомира!
  • "Струни разпиляват звуци,
    изпълват тишината със смисъл,..."
  • Благодаря, Пинче! Много ценя, че ме четеш! Бъди щастлива!
  • С камъни се удря отдалечe,
    за близо смелостта не стига.
    Отдавна тъй убиват вещици...

    поздрав, Вили!
  • Благодаря!

    Ели, благодаря за мнението!
    Моят проблем се състои в това, че не притежавам истински творчески талант и пиша само изживяно. Не мога да творя, като останалите.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...