14 sept 2008, 18:12

С камъни се удря отдалеч...

  Poesía
855 0 11


С камъни се удря отдалечe,
за близо смелостта не стига.
Отдавна тъй убиват вещици,
но и кладите за туй не пречат.

Отлитат думи в пустошта,
изпълнени с искрена надежда,
птиците на нея да разкажат
за твойта обич и копнежи.

Думите превръщат се в камъни,
болката е здрава спойка.
„Не” – то е надгробна плоча,
изваяна от нечий разум.

Струни разпиляват звуци,
изпълват тишината със смисъл,
а на теб съдбата не прощава
и венец от мрак ти подарява.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
    Много отдавна премина времето, когато хората четяха и оживено коментираха при мен. Сега останаха като че ли много по-малко, но малко искрени читатели! Затова сърдечно благодаря за вниманието и коментара, Любомира!
  • "Струни разпиляват звуци,
    изпълват тишината със смисъл,..."
  • Благодаря, Пинче! Много ценя, че ме четеш! Бъди щастлива!
  • С камъни се удря отдалечe,
    за близо смелостта не стига.
    Отдавна тъй убиват вещици...

    поздрав, Вили!
  • Благодаря!

    Ели, благодаря за мнението!
    Моят проблем се състои в това, че не притежавам истински творчески талант и пиша само изживяно. Не мога да творя, като останалите.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...