С камъни се удря отдалеч...
С камъни се удря отдалечe,
за близо смелостта не стига.
Отдавна тъй убиват вещици,
но и кладите за туй не пречат.
Отлитат думи в пустошта,
изпълнени с искрена надежда,
птиците на нея да разкажат
за твойта обич и копнежи.
Думите превръщат се в камъни,
болката е здрава спойка.
„Не” – то е надгробна плоча,
изваяна от нечий разум.
Струни разпиляват звуци,
изпълват тишината със смисъл,
а на теб съдбата не прощава
и венец от мрак ти подарява.
© Вили Тодоров All rights reserved.
