despod (Гергана)
39 895
28 mar 2008, 13:44

С катрана ги отрових... 

  Poesía
651 0 6

 

Косите, стигнали до

кръста,

ги отрязах.

Цветът славянски

със катран затрих.

Така харесваше ги руси,

къдрави и буйни

и нежно галеше ги до зори.

Отрязах ги

и хвърлих ги далече,

че ден и нощ все плачеха за теб

като дете, останало сираче

копнеещи и молещи -

за грош твоята любов,

С катрана черен ги отрових,

нявга слънцето

с любов потъваше във тях.

Сега го няма -

в мъка ги почерних.

Овдовели,

носят цветовете на скръбта.

Отрязах ги,

с катрана ги отрових.

Но защо ли

теб не преболях?

Изхвърлих ги -

плача им да не чувам,

но чувах го

и плачех с тях и аз!

© Гергана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??