С катрана ги отрових...
Косите, стигнали до
кръста,
ги отрязах.
Цветът славянски
със катран затрих.
Така харесваше ги руси,
къдрави и буйни
и нежно галеше ги до зори.
Отрязах ги
и хвърлих ги далече,
че ден и нощ все плачеха за теб
като дете, останало сираче
копнеещи и молещи -
за грош твоята любов,
С катрана черен ги отрових,
нявга слънцето
с любов потъваше във тях.
Сега го няма -
в мъка ги почерних.
Овдовели,
носят цветовете на скръбта.
Отрязах ги,
с катрана ги отрових.
Но защо ли
теб не преболях?
Изхвърлих ги -
плача им да не чувам,
но чувах го
и плачех с тях и аз!
© Гергана All rights reserved.
