14 sept 2010, 10:20

С кого съм 

  Poesía » De amor
644 1 0

Много грешиш, когато си мислиш,
че нощем във  него съм сгушена!
И името ми с гняв недей да изричаш,

не съм го заслужила!

Сама съм, сама!
С всичко, което ти и той ми завещахте -

многото сълзи,
игрите на ''обичане''.

Грешиш и когато твоя ме наричаш!
И негова!
До болка... само своя съм,
и в дните си - безкрайните,
и в нощите - зловещите.

Оправдания ли? Не.
Крещя от немилост завладяна!
Проклинам ви.
И недоумявам...

© Полина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??