14.09.2010 г., 10:20

С кого съм

922 1 0

Много грешиш, когато си мислиш,
че нощем във  него съм сгушена!
И името ми с гняв недей да изричаш,

не съм го заслужила!

Сама съм, сама!
С всичко, което ти и той ми завещахте -

многото сълзи,
игрите на ''обичане''.

Грешиш и когато твоя ме наричаш!
И негова!
До болка... само своя съм,
и в дните си - безкрайните,
и в нощите - зловещите.

Оправдания ли? Не.
Крещя от немилост завладяна!
Проклинам ви.
И недоумявам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...