С крилете на демон

Poesía » Filosófica

753 0 3

Обичан мой свят, искам вечно да бъдеш,

да не свършва животът ми кратък!

Ако тук с любовта си, с красотата пребъдеш,

бих живял за мига без остатък!

Но не ще те загубя– отвори ми прозорец,

за да скоча през него, когато

свъси вежди небето да се затвори,

а под мене смали се земята!

Не умирай, мой свят! Ти си силен, аз – тленен...

(И след мене щастливо ще дишат!)

Превърни ме в стихия с крилете на демон –

в небесата ти с огън да пиша!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vodoleia (Мария)

Наситен с емоция стих!

2011-12-11T09:46:34+02:00
fervor (fervor)

И на мен ми хареса!Поздравявам те!

2011-12-11T08:48:54+02:00
elenasim1 (Елeна)

Много силен стих! Поздрав Мариан!

2011-12-11T05:32:52+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0