mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
47 979

11.12.2011 г., 0:11

С крилете на демон

Поезия » Философска

756 0 3

Обичан мой свят, искам вечно да бъдеш,

да не свършва животът ми кратък!

Ако тук с любовта си, с красотата пребъдеш,

бих живял за мига без остатък!

Но не ще те загубя– отвори ми прозорец,

за да скоча през него, когато

свъси вежди небето да се затвори,

а под мене смали се земята!

Не умирай, мой свят! Ти си силен, аз – тленен...

(И след мене щастливо ще дишат!)

Превърни ме в стихия с крилете на демон –

в небесата ти с огън да пиша!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vodoleia (Мария)

Наситен с емоция стих!

2011-12-11T09:46:34+02:00
fervor (fervor)

И на мен ми хареса!Поздравявам те!

2011-12-11T08:48:54+02:00
elenasim1 (Елeна)

Много силен стих! Поздрав Мариан!

2011-12-11T05:32:52+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0