Обичан мой свят, искам вечно да бъдеш,
да не свършва животът ми кратък!
Ако тук с любовта си, с красотата пребъдеш,
бих живял за мига без остатък!
Но не ще те загубя– отвори ми прозорец,
за да скоча през него, когато
свъси вежди небето да се затвори,
а под мене смали се земята!
Не умирай, мой свят! Ти си силен, аз – тленен...
(И след мене щастливо ще дишат!)
Превърни ме в стихия с крилете на демон –
в небесата ти с огън да пиша!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
