Обичан мой свят, искам вечно да бъдеш,
да не свършва животът ми кратък!
Ако тук с любовта си, с красотата пребъдеш,
бих живял за мига без остатък!
Но не ще те загубя– отвори ми прозорец,
за да скоча през него, когато
свъси вежди небето да се затвори,
а под мене смали се земята!
Не умирай, мой свят! Ти си силен, аз – тленен...
(И след мене щастливо ще дишат!)
Превърни ме в стихия с крилете на демон –
в небесата ти с огън да пиша!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
