11 дек. 2011 г., 00:11

С крилете на демон

754 0 3

Обичан мой свят, искам вечно да бъдеш,

да не свършва животът ми кратък!

Ако тук с любовта си, с красотата пребъдеш,

бих живял за мига без остатък!

 

Но не ще те загубя– отвори ми прозорец,

за да скоча през него, когато

свъси вежди небето да се затвори,

а под мене смали се земята!

 

Не умирай, мой свят! Ти си силен, аз – тленен...

(И след мене щастливо ще дишат!)

Превърни ме в стихия с крилете на демон –

в небесата ти с огън да пиша!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наситен с емоция стих!
  • И на мен ми хареса!Поздравявам те!
  • Много силен стих! Поздрав Мариан!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...