11 дек. 2011 г., 00:11

С крилете на демон

758 0 3

Обичан мой свят, искам вечно да бъдеш,

да не свършва животът ми кратък!

Ако тук с любовта си, с красотата пребъдеш,

бих живял за мига без остатък!

 

Но не ще те загубя– отвори ми прозорец,

за да скоча през него, когато

свъси вежди небето да се затвори,

а под мене смали се земята!

 

Не умирай, мой свят! Ти си силен, аз – тленен...

(И след мене щастливо ще дишат!)

Превърни ме в стихия с крилете на демон –

в небесата ти с огън да пиша!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наситен с емоция стих!
  • И на мен ми хареса!Поздравявам те!
  • Много силен стих! Поздрав Мариан!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...