Обичан мой свят, искам вечно да бъдеш,
да не свършва животът ми кратък!
Ако тук с любовта си, с красотата пребъдеш,
бих живял за мига без остатък!
Но не ще те загубя– отвори ми прозорец,
за да скоча през него, когато
свъси вежди небето да се затвори,
а под мене смали се земята!
Не умирай, мой свят! Ти си силен, аз – тленен...
(И след мене щастливо ще дишат!)
Превърни ме в стихия с крилете на демон –
в небесата ти с огън да пиша!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены