25 ago 2019, 7:45

С_лед

  Poesía
846 5 9

Целувка – холограма.

Очите ти на свещи

изглеждат по-горещи,

но денем пламък няма.

Герой си от дорама,

измислена на тъмно.

И няма да се съмне

в ума ти – помрачен е

от сметки и проблеми,

от изгреви по пладне

и залези среднощни,

а погледът ти – гладен,

и моли все за още.

Животът ти качен е

на профил "Гуляйджия",

а аз, опечалена,

съм просто "Аджамия"

в среднощните запои

с кокетки и герои

и в дните с махмурлуци

след спорове с юмруци.

В панелка – сто квадрата,

със скърцащи кревати

изчезва суетата.

На сянка под балкона

три котки монотонно

припяват "Травиата"

и чешат си ребрата.

В боклука помияри

ядат, каквото сварят

и вият, хапят, млатят,

куп кокали подмятат.

Остатъци не искам

от чувствата ти низки.

Огризки не събирам

от свади и сеири.

Ти, явно, нямаш спирка,

затуй сега подсвирквай

по улиците страстно

след друга вещ безгласна!

Аз бях дотука. Ясно?

 

 

21.08.2019

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Преди 🇧🇬

Никой не обгръща необятното.
Козма Прутков
В най-хубавото лято
премерих необята.
Като перце на Феникс ...
608 2 2

Дъждът сега е цял 🇧🇬

Пътеките по бузите ми – мокри,
валяло е в душата ми, сега
е тихо, а по нечий равен покрив
дъждът отмерва тактове шега
и бос танцува шеметно сиртаки, ...
571 2 9

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...