25 авг. 2019 г., 07:45

С_лед

841 5 9

Целувка – холограма.

Очите ти на свещи

изглеждат по-горещи,

но денем пламък няма.

Герой си от дорама,

измислена на тъмно.

И няма да се съмне

в ума ти – помрачен е

от сметки и проблеми,

от изгреви по пладне

и залези среднощни,

а погледът ти – гладен,

и моли все за още.

Животът ти качен е

на профил "Гуляйджия",

а аз, опечалена,

съм просто "Аджамия"

в среднощните запои

с кокетки и герои

и в дните с махмурлуци

след спорове с юмруци.

В панелка – сто квадрата,

със скърцащи кревати

изчезва суетата.

На сянка под балкона

три котки монотонно

припяват "Травиата"

и чешат си ребрата.

В боклука помияри

ядат, каквото сварят

и вият, хапят, млатят,

куп кокали подмятат.

Остатъци не искам

от чувствата ти низки.

Огризки не събирам

от свади и сеири.

Ти, явно, нямаш спирка,

затуй сега подсвирквай

по улиците страстно

след друга вещ безгласна!

Аз бях дотука. Ясно?

 

 

21.08.2019

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Преди 🇧🇬

Никой не обгръща необятното.
Козма Прутков
В най-хубавото лято
премерих необята.
Като перце на Феникс ...
602 2 2

Дъждът сега е цял 🇧🇬

Пътеките по бузите ми – мокри,
валяло е в душата ми, сега
е тихо, а по нечий равен покрив
дъждът отмерва тактове шега
и бос танцува шеметно сиртаки, ...
567 2 9

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....