С лукавия се срещнахме пак
този път бе като жена предрешен
кръстосала разголени крак върху крак
във рокля от лъскав сатен
Със поглед лукав поздрави ме „ела”
И чашата вдигна с наздравица
Със поглед пронизващ като стрела
- неустоима в съблазън красавица
Искаш ли да ме обичаш попита
няма да ти искам пари
С усмивка от сарказъм пропита
и чак неприкрита злоба дори ...