С Лукавия
С лукавия се срещнахме пак
този път бе като жена предрешен
кръстосала разголени крак върху крак
във рокля от лъскав сатен
Със поглед лукав поздрави ме „ела”
И чашата вдигна с наздравица
Със поглед пронизващ като стрела
- неустоима в съблазън красавица
Искаш ли да ме обичаш попита
няма да ти искам пари
С усмивка от сарказъм пропита
и чак неприкрита злоба дори
в замяна в обич искам да ме възпееш
искам да съм твоя любов и мечта
направи го знам ще успееш
за отплата ще те потопя във страстта
Вездесъща е моята съблазън
всичко гори във любов
задник разголен в сарказъм
за святата обич гроб и покров
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Динко Милев Всички права запазени
