18 ago 2013, 10:13  

С любов и труд

  Poesía » Civil
669 1 6

С любов и труд

 

 

Дори и сам самичък да останеш
в света изгубен да си, тъжен, слаб,
ще имаш сили - за да се изправиш,
ако си дал на гладен залък хляб.

Дарената усмивка със надежда
пропити с Вяра и с добра Любов -
е светлина, която те зарежда
с божествена утеха, благослов.

Света е твойта Орис в Територия,
където с плам се кръстят ветрове
прииждащи от древната история
към хоризонтите на идни векове.

Склонил глава, обвеян и смълчан
вървиш през вихри, в зной и студ,
помни, за подвизи си ти избран,
побрани в думите Любов и Труд.

 

Лъчиста

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ЛЪЧИСТА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...