Aug 18, 2013, 10:13 AM  

С любов и труд

  Poetry » Civic
671 1 6

С любов и труд

 

 

Дори и сам самичък да останеш
в света изгубен да си, тъжен, слаб,
ще имаш сили - за да се изправиш,
ако си дал на гладен залък хляб.

Дарената усмивка със надежда
пропити с Вяра и с добра Любов -
е светлина, която те зарежда
с божествена утеха, благослов.

Света е твойта Орис в Територия,
където с плам се кръстят ветрове
прииждащи от древната история
към хоризонтите на идни векове.

Склонил глава, обвеян и смълчан
вървиш през вихри, в зной и студ,
помни, за подвизи си ти избран,
побрани в думите Любов и Труд.

 

Лъчиста

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...