4 nov 2007, 15:18

С любов за есенния вятър

1.6K 0 3
 

Цяло лято те чакам.

Вилнея.

С теб да флиртувам.

Ти го умееш.

 

Обичам те лудо.

И от радост крещя.

Ти ме разбираш.

Имаш мойта душа.

 

Лудееш по много.

Разпиляваш косите ми.

Събаряш ме на пясъка.

И понасяш мечтите ми.

 

И мене със тях.

Аз до сълзи се смея.

Задъхвам се от щастие

и заедно пеем.

 

За теб съм специална.

Няма друго момиче,

което така диво

да те обича.

 

С теб плача с истински сълзи,

без задръжки се любя.

И не мисля, че може

да те изгубя.

 

Ти ме обичаш такава -

истинска и уязвима.

Изпращам те с целувка.

Че сега  идва зима.

...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Пенева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих!Поздрав!
  • Прекрасно е. Вятъра ти е повече от прекрасен - пази си го
    Поздрав за стиха.
  • Колко вълнуващо - да обикнеш вятъра, и то есенния! Представих си един такъв мъж, като есенен вятър - ту топъл, ту хладен, разпиляващ листа, сълзи, мечти, изчезващ и завръщащ се отново... Ако такъв мъж те обикне, то е завинаги!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...