4.11.2007 г., 15:18

С любов за есенния вятър

1.6K 0 3
 

Цяло лято те чакам.

Вилнея.

С теб да флиртувам.

Ти го умееш.

 

Обичам те лудо.

И от радост крещя.

Ти ме разбираш.

Имаш мойта душа.

 

Лудееш по много.

Разпиляваш косите ми.

Събаряш ме на пясъка.

И понасяш мечтите ми.

 

И мене със тях.

Аз до сълзи се смея.

Задъхвам се от щастие

и заедно пеем.

 

За теб съм специална.

Няма друго момиче,

което така диво

да те обича.

 

С теб плача с истински сълзи,

без задръжки се любя.

И не мисля, че може

да те изгубя.

 

Ти ме обичаш такава -

истинска и уязвима.

Изпращам те с целувка.

Че сега  идва зима.

...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих!Поздрав!
  • Прекрасно е. Вятъра ти е повече от прекрасен - пази си го
    Поздрав за стиха.
  • Колко вълнуващо - да обикнеш вятъра, и то есенния! Представих си един такъв мъж, като есенен вятър - ту топъл, ту хладен, разпиляващ листа, сълзи, мечти, изчезващ и завръщащ се отново... Ако такъв мъж те обикне, то е завинаги!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...