9 sept 2023, 13:43

С любовен нихилизъм на шията - М

491 0 0

Мразя се,
че чувствам океана на душата си така самотен,
че давя всеки порив да бъде покорен,
а можеше този живот да е просто страхотен
и тяломо-сушав да бъда подобрен.

 

Спомням си,
ех колко ли пъти се връщам обратно,
плачейки и молейки се отстрани,
уви, всичко отлита безвъзвратно,
а ти напред по-добра остани.

 

Както Титаник засяда на равно,
щом появи се вече нищо ми не стига,
не жена, а всъщност ледник явно,
късно – историята е само прашна книга.

И утре, когато за мене се сепнеш,
дали със добро или със презрение,
недей си дава от болка да трепнеш,
недей придобива туй ново умение.

И мразя се, че още те обичам -
боли, кърви и стихове плета,
мразя, че ти се завричам,
само пак да влезеш ми в света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гориан Дрей Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...