Мразя се,
че чувствам океана на душата си така самотен,
че давя всеки порив да бъде покорен,
а можеше този живот да е просто страхотен
и тяломо-сушав да бъда подобрен.
Спомням си,
ех колко ли пъти се връщам обратно,
плачейки и молейки се отстрани,
уви, всичко отлита безвъзвратно,
а ти напред по-добра остани.
Както Титаник засяда на равно,
щом появи се вече нищо ми не стига, ...