MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
7 ene 2007, 16:09

С мене разговор започва 

  Poesía
620 0 12

 

 

Познавам чувството на Иво-

ранено, тъжно и хапливо,

а любовта, изпепелена:

без семейство – каменна сълза,

не може да е споделена

и търси в спомена жена-

разкрива тъжната обител

и мисли се за обвинител.

 

Животът му така отмина-

сега е пуста таз градина:

той се среща с много хора,

но остава силно притеснен

и търси майчина опора

в мига болезнен, съкровен,

а в жената, непозната

той търси мислено позлата.

 

С мене разговор започва,

но без посока го проточва,

от думичка добра привлечен,

а болката му пак се ражда

и той остава си далечен,

че добротата му досажда,

защото сянката на вечерта

в характера му е черта.

 

А болката му е сърдечна-

с тенденция да е вечна,

че и повторната раздяла,

сринала надежди топли,

чрез глупостта е избуяла,

раждайки трагедия от вопли

чрез устата приказлива,

ронеща история причудлива.

 

Мъката недоизказана,

с екзистенция доказана,

боледува споделени ласки-

все говори Иво за това,

търсейки опора в маски,

но отсъстват милите слова

и характерът му, накърнен

го създава като наскърбен.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Необходимостта си пробива път, но бавно!
  • няма начин
  • Права си Анета - конкретно е така, защото с тези коментари се противопоставяме на една злощастна тенденция, но я влез във връзка с администрацията, ако обичаш и ми подай тези хубосници с анонимните оценки...пък аз ще анализирам текстовете им...А това, което трябва да направим е да изградим критично направление в литературата, което е действително решение на проблема.
    Поздрав!
  • Кити,
    Липсата на правилна ориентация по въпросите на любовта сред поетите, в живота се разгръща като индивидуална трагедия, каквато е описана коректно тук. Изводите се налагат от само себе си - да се вниква по-дълбоко в житейския процес и да се издигат ценностите на пълноценното, т.е. на нормалното съществуване.
    Поздрав!
  • От нас зависи, всичко е в нашите ръце
  • Когато анонимната безпардонност стане капка в морето Анета, нещата ще бъдат други, а сега все още тя надига глава и се бори с нокти и зъби да утвърждава собствената си посредственост, на която болшинството гледа плахо и с известна доза страх....Това е жалкото!
    Поздрав!
  • Колко е тъжно, ако животът отмине така!
    Но в градината, нали ще никнат и нови цветя?!
    Аз смея, това да твърдя!
    Поздрави Валери
  • Анонимното отричане е като капка в морето Валери.
    Тръгвайки от позиция на анонимност, се обезсмисля и обезсилва значението на понататъшните действия, каквито и да са те.
    Поздрав.
  • Внимателното проследяване на логиката на текста Анета, разкрива и то именно чрез поезията, нови нюанси на нарушаването на характера, което е все по-често срещано заболяване. Текстът е прецизен и защитим. Затова опитите за анонимното му отричане са смехотворни, но и симптоматични вече за този сайт.
    Поздрав!
  • Диагнозата "сърдечна болка",
    дори и от различно естество
    сериозна е и докосва жилка
    която пари в нашето общество.

    Това е случване, срещано често Валери, търсенето ти е похвално.

    Поздрав и усмивка.


  • Текстът Ласка, е интересен с това, че е написан от гледна точка на науката характерология, която у нас не е добре позната и прави терапевтичен анализ на посочения тук герой. Но този образ е и обобщаващ, което веднага проличава с това, че хора със сродна диагноза веднага се появиха.
    Благодаря за възможността, която ми даде да коментирам!
    Поздрав!
  • Е, този път лирическия е от силния пол, на когото също не са чужди "сърдечните" проблеми.
    Интересен стих.
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??