С мене разговор започва
Познавам чувството на Иво-
ранено, тъжно и хапливо,
а любовта, изпепелена:
без семейство – каменна сълза,
не може да е споделена
и търси в спомена жена-
разкрива тъжната обител
и мисли се за обвинител.
Животът му така отмина-
сега е пуста таз градина:
той се среща с много хора,
но остава силно притеснен
и търси майчина опора
в мига болезнен, съкровен,
а в жената, непозната
той търси мислено позлата.
С мене разговор започва,
но без посока го проточва,
от думичка добра привлечен,
а болката му пак се ражда
и той остава си далечен,
че добротата му досажда,
защото сянката на вечерта
в характера му е черта.
А болката му е сърдечна-
с тенденция да е вечна,
че и повторната раздяла,
сринала надежди топли,
чрез глупостта е избуяла,
раждайки трагедия от вопли
чрез устата приказлива,
ронеща история причудлива.
Мъката недоизказана,
с екзистенция доказана,
боледува споделени ласки-
все говори Иво за това,
търсейки опора в маски,
но отсъстват милите слова
и характерът му, накърнен
го създава като наскърбен.
© Валери Рибаров All rights reserved.
