С мирис на дюля
Не ти остава друго - чакаш вечер
поне за сянката ù да се хванеш! (Синя кръв)
Галина Вълчева
И защото те имах до болка... в животи предишни:
слънчев лъч и стрък мащерка в пусто, усойно дере,
ще отминеш край мене, заплела в косите въздишки
и смехът ти по-улав ще гръмне от звънко дайре.
И додето из хорската гмеж на площада се щураш,
голобради мъже ще се сурнат от всяко кьоше,
но след твоето “не”, по-внезапно от пролетна буря,
ще разплискат страстта си зад някое адско шише. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse