С мирис на дюля
Не ти остава друго - чакаш вечер
поне за сянката ù да се хванеш! (Синя кръв)
Галина Вълчева
И защото те имах до болка... в животи предишни:
слънчев лъч и стрък мащерка в пусто, усойно дере,
ще отминеш край мене, заплела в косите въздишки
и смехът ти по-улав ще гръмне от звънко дайре.
И додето из хорската гмеж на площада се щураш,
голобради мъже ще се сурнат от всяко кьоше,
но след твоето “не”, по-внезапно от пролетна буря,
ще разплискат страстта си зад някое адско шише. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up