25 jun 2009, 22:57

С мирис на тютюн 

  Poesía » Odas y poemas
551 0 5

Души осъдени сме ние,

родени сякаш за страдания.

И в книгите живот се крие -

писателю, даряваш ни послания,

достигащи до нас през дни, години, векове,

упорстващи на бури и пожари, ветрове.

Светът загърнат е в цигарен дим,

пред мен е споменът пресътворим.

И виждам в него истински неща-

жена красива мъж целува във нощта,

богатства, сила, власт безкрайни,

образи могъщи, живи и омайни.

Страниците ти за мен са дар безценен,

с гласа ти дрезгав ми шептят,

пред мен стои въпросът неотменен-

дали е вечно злото в този свят?

Ти днес роден си, преди век,

ала за мен си истински и жив човек.

© Златко Тошков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??