С мирис на тютюн
Души осъдени сме ние,
родени сякаш за страдания.
И в книгите живот се крие -
писателю, даряваш ни послания,
достигащи до нас през дни, години, векове,
упорстващи на бури и пожари, ветрове.
Светът загърнат е в цигарен дим,
пред мен е споменът пресътворим.
И виждам в него истински неща-
жена красива мъж целува във нощта,
богатства, сила, власт безкрайни,
образи могъщи, живи и омайни.
Страниците ти за мен са дар безценен,
с гласа ти дрезгав ми шептят,
пред мен стои въпросът неотменен-
дали е вечно злото в този свят?
Ти днес роден си, преди век,
ала за мен си истински и жив човек.
© Златко Тошков All rights reserved.
