7 sept 2008, 10:21

С многоточие скривам...

1.1K 0 31
 

 

 

Просто ден

           зад гърба ми

                   уморен се търкулва.

       И потъват в съня ми

пак въпроси потулени.

 

Ежедневно,

             следзалезно,

                     неуспели, неспазени,

            пак мечтите остават

с форма на обещания.

 

Между

         хорските погледи

                  се провирах неистинска.

        Колко пъти започвах

неудобно да мисля.

 

И отлагах

             за после

                 на конфликтите времето

             в някой ден по-удобен

за проява на смелост.

 

И си мисля:

             "От утре.

                     Само днес нека мине."

               Нерешителност трупам

от година в година...

 

И на мъдра

             се правя...

                       И приличам на силна...

                  Туй, което не зная...

С многоточие скривам...

 

07.09.2008 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Четит и от мен, леко на патерици ама... защото не бях тук. Бъди винаги изстинска кавато си! Прекрасен стих - Аплодирам те горещо!
  • От няколко дена се отбивам при теб, все не знам как да го кажа...
    Обаче си истинска! Обаче си Ти!
  • Щастие по пътя ти желая Доче и .....!!!!!
    С обич!
  • Нали не е късно сега да те прегърна,Доче?
    Бъди,мила!
  • Знаеш...знаеш,Доче !!! И умна си, и добра..за да си позволиш да се криеш в многоточия !!! Те са само кратка пауза Поздравявам те с празника ти ( дори и на патерици ) и ти желая много хубости без многотчия

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...