7.09.2008 г., 10:21

С многоточие скривам...

1.1K 0 31
 

 

 

Просто ден

           зад гърба ми

                   уморен се търкулва.

       И потъват в съня ми

пак въпроси потулени.

 

Ежедневно,

             следзалезно,

                     неуспели, неспазени,

            пак мечтите остават

с форма на обещания.

 

Между

         хорските погледи

                  се провирах неистинска.

        Колко пъти започвах

неудобно да мисля.

 

И отлагах

             за после

                 на конфликтите времето

             в някой ден по-удобен

за проява на смелост.

 

И си мисля:

             "От утре.

                     Само днес нека мине."

               Нерешителност трупам

от година в година...

 

И на мъдра

             се правя...

                       И приличам на силна...

                  Туй, което не зная...

С многоточие скривам...

 

07.09.2008 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Четит и от мен, леко на патерици ама... защото не бях тук. Бъди винаги изстинска кавато си! Прекрасен стих - Аплодирам те горещо!
  • От няколко дена се отбивам при теб, все не знам как да го кажа...
    Обаче си истинска! Обаче си Ти!
  • Щастие по пътя ти желая Доче и .....!!!!!
    С обич!
  • Нали не е късно сега да те прегърна,Доче?
    Бъди,мила!
  • Знаеш...знаеш,Доче !!! И умна си, и добра..за да си позволиш да се криеш в многоточия !!! Те са само кратка пауза Поздравявам те с празника ти ( дори и на патерици ) и ти желая много хубости без многотчия

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...