24 oct 2007, 22:40

С могъществото на природна сила

1.6K 0 3
Ръце, които ме даряват само с нежност,
с могъществото на природна сила,
с безкрайността на морската безбрежност
ми дават страст, и обич, и закрила.

Унесена във тази огнена стихия,
обичах жадно с всички сетива,
но трябваше внезапно да открия -
и нежността понякога е зла.

И връхлетя ме страшна буря побесняла,
и ме заля жесток пороен дъжд,
удари ме ръката полудяла
и ме погуби онзи нежен мъж.

Обидни думи гневно ми крещеше,
наричаше ме с грозни имена,
а вчера толкоз ласкаво шептеше,
за него бях любимата жена.

След дълго време днес стои пред мене,
склонил свенливо гордата глава,
смирено моли, паднал на колене,
онази лудост аз да му простя.

Протяга ми ръце безумно нежно
и лудо искам да се сгуша в тях,
и все така го искам безнадеждно,
сега обаче много ме е страх.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Петровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...