24 окт. 2007 г., 22:40

С могъществото на природна сила

1.6K 0 3
Ръце, които ме даряват само с нежност,
с могъществото на природна сила,
с безкрайността на морската безбрежност
ми дават страст, и обич, и закрила.

Унесена във тази огнена стихия,
обичах жадно с всички сетива,
но трябваше внезапно да открия -
и нежността понякога е зла.

И връхлетя ме страшна буря побесняла,
и ме заля жесток пороен дъжд,
удари ме ръката полудяла
и ме погуби онзи нежен мъж.

Обидни думи гневно ми крещеше,
наричаше ме с грозни имена,
а вчера толкоз ласкаво шептеше,
за него бях любимата жена.

След дълго време днес стои пред мене,
склонил свенливо гордата глава,
смирено моли, паднал на колене,
онази лудост аз да му простя.

Протяга ми ръце безумно нежно
и лудо искам да се сгуша в тях,
и все така го искам безнадеждно,
сега обаче много ме е страх.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Петровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...