С могъществото на природна сила
с могъществото на природна сила,
с безкрайността на морската безбрежност
ми дават страст, и обич, и закрила.
Унесена във тази огнена стихия,
обичах жадно с всички сетива,
но трябваше внезапно да открия -
и нежността понякога е зла.
И връхлетя ме страшна буря побесняла,
и ме заля жесток пороен дъжд,
удари ме ръката полудяла
и ме погуби онзи нежен мъж.
Обидни думи гневно ми крещеше,
наричаше ме с грозни имена,
а вчера толкоз ласкаво шептеше,
за него бях любимата жена.
След дълго време днес стои пред мене,
склонил свенливо гордата глава,
смирено моли, паднал на колене,
онази лудост аз да му простя.
Протяга ми ръце безумно нежно
и лудо искам да се сгуша в тях,
и все така го искам безнадеждно,
сега обаче много ме е страх.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Петровска Все права защищены