Oct 24, 2007, 10:40 PM

С могъществото на природна сила

  Poetry » Love
1.6K 0 3
Ръце, които ме даряват само с нежност,
с могъществото на природна сила,
с безкрайността на морската безбрежност
ми дават страст, и обич, и закрила.

Унесена във тази огнена стихия,
обичах жадно с всички сетива,
но трябваше внезапно да открия -
и нежността понякога е зла.

И връхлетя ме страшна буря побесняла,
и ме заля жесток пороен дъжд,
удари ме ръката полудяла
и ме погуби онзи нежен мъж.

Обидни думи гневно ми крещеше,
наричаше ме с грозни имена,
а вчера толкоз ласкаво шептеше,
за него бях любимата жена.

След дълго време днес стои пред мене,
склонил свенливо гордата глава,
смирено моли, паднал на колене,
онази лудост аз да му простя.

Протяга ми ръце безумно нежно
и лудо искам да се сгуша в тях,
и все така го искам безнадеждно,
сега обаче много ме е страх.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Петровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...