17 jun 2008, 16:46

С надежда...

  Poesía » Otra
936 0 0
 

Стихотворение искам да напиша аз,

но не мога да се сетя в този час.

Музата не идва лесно

във времето така горещо.

 

И ето, че набързо се отнесох -

от други чувства сърцето ми се разтуптя,

моментално се изнесох

от къщичката, наречена човешка суета.

 

Влизайки в утопийния свят на моите мечти,

се срещнах с истинска човешка топлина.

Децата ми показаха най-добрите си черти

и ме накараха да искам да живея на тяхната земя..

 

Всичко там бе тъй лесно -

с игри, любов, усмихнати усти,

те бореха се със живота честно

и нямаше ни злоба, ни лъжи.

 

Изпълних се със чувства най-добри,

поисках аз да бъда искрена и чиста като тях,

но когато повярвах във себе си,

се случи нещо странно - попаднах изведнъж във мрак.

 

Усетих как в душата ми се върна покварата зловеща.

С разочарование разбрах, че било е всичко сън

и остана си като една мечта гореща -

да се изпълни със спокойствие света навън.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...