Стихотворение искам да напиша аз,
но не мога да се сетя в този час.
Музата не идва лесно
във времето така горещо.
И ето, че набързо се отнесох -
от други чувства сърцето ми се разтуптя,
моментално се изнесох
от къщичката, наречена човешка суета.
Влизайки в утопийния свят на моите мечти,
се срещнах с истинска човешка топлина.
Децата ми показаха най-добрите си черти
и ме накараха да искам да живея на тяхната земя..
Всичко там бе тъй лесно -
с игри, любов, усмихнати усти,
те бореха се със живота честно
и нямаше ни злоба, ни лъжи.
Изпълних се със чувства най-добри,
поисках аз да бъда искрена и чиста като тях,
но когато повярвах във себе си,
се случи нещо странно - попаднах изведнъж във мрак.
Усетих как в душата ми се върна покварата зловеща.
С разочарование разбрах, че било е всичко сън
и остана си като една мечта гореща -
да се изпълни със спокойствие света навън.
© Габи Todos los derechos reservados