С надежда...

Стихотворение искам да напиша аз,

но не мога да се сетя в този час.

Музата не идва лесно

във времето така горещо.

И ето, че набързо се отнесох -

от други чувства сърцето ми се разтуптя,

моментално се изнесох

от къщичката, наречена човешка суета.

Влизайки в утопийния свят на моите мечти,

се срещнах с истинска човешка топлина.

Децата ми показаха най-добрите си черти

и ме накараха да искам да живея на тяхната земя..

Всичко там бе тъй лесно -

с игри, любов, усмихнати усти,

те бореха се със живота честно

и нямаше ни злоба, ни лъжи.

Изпълних се със чувства най-добри,

поисках аз да бъда искрена и чиста като тях,

но когато повярвах във себе си,

се случи нещо странно - попаднах изведнъж във мрак.

Усетих как в душата ми се върна покварата зловеща.

С разочарование разбрах, че било е всичко сън

и остана си като една мечта гореща -

да се изпълни със спокойствие света навън.