15 nov 2009, 16:44

С надежда

  Poesía
1.2K 0 4

                                          Понякога е трудно да се справиш

                                         и тревожност обзема ти душата,

                                   но сякаш нещо помага ти да се изправиш,

                                  за да победиш със сетни сили пак тъгата.

                                          Живееш, молиш се и пак успяваш.

                                         Често намираш се на кръстопът,

                                     но някакси без да искаш продължаваш,

                                         по избрания от тебе труден път.

                                           Често никой теб не те разбира,

                                              всеки е със своите проблеми,

                                   но не виждат ли как сълзите ти прозират,

                                       през погледа отново пълен с дилеми.

                                             Надеждата умирала последна,

                                    когато прекърши се последната ти вяра.

                                     И дори този свят на болка ти отрежда,

                                                сили с които да се справиш.

                                             На дланта изписана съдбата,

                                            отвежда те до правия ти път.

                                             Повярваш ли и ти в чудесата,

                                               двата пътя ще се съберат!

                                           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Брияна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...