15.11.2009 г., 16:44

С надежда

1.2K 0 4

                                          Понякога е трудно да се справиш

                                         и тревожност обзема ти душата,

                                   но сякаш нещо помага ти да се изправиш,

                                  за да победиш със сетни сили пак тъгата.

                                          Живееш, молиш се и пак успяваш.

                                         Често намираш се на кръстопът,

                                     но някакси без да искаш продължаваш,

                                         по избрания от тебе труден път.

                                           Често никой теб не те разбира,

                                              всеки е със своите проблеми,

                                   но не виждат ли как сълзите ти прозират,

                                       през погледа отново пълен с дилеми.

                                             Надеждата умирала последна,

                                    когато прекърши се последната ти вяра.

                                     И дори този свят на болка ти отрежда,

                                                сили с които да се справиш.

                                             На дланта изписана съдбата,

                                            отвежда те до правия ти път.

                                             Повярваш ли и ти в чудесата,

                                               двата пътя ще се съберат!

                                           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Брияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...