15 нояб. 2009 г., 16:44

С надежда

1.2K 0 4

                                          Понякога е трудно да се справиш

                                         и тревожност обзема ти душата,

                                   но сякаш нещо помага ти да се изправиш,

                                  за да победиш със сетни сили пак тъгата.

                                          Живееш, молиш се и пак успяваш.

                                         Често намираш се на кръстопът,

                                     но някакси без да искаш продължаваш,

                                         по избрания от тебе труден път.

                                           Често никой теб не те разбира,

                                              всеки е със своите проблеми,

                                   но не виждат ли как сълзите ти прозират,

                                       през погледа отново пълен с дилеми.

                                             Надеждата умирала последна,

                                    когато прекърши се последната ти вяра.

                                     И дори този свят на болка ти отрежда,

                                                сили с които да се справиш.

                                             На дланта изписана съдбата,

                                            отвежда те до правия ти път.

                                             Повярваш ли и ти в чудесата,

                                               двата пътя ще се съберат!

                                           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Брияна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...