Аз бях на двадесет и пет, а тя – почти на деветнайсет, аз – недоучил млад поет, тя – гимназистка в осемнайста. Съдбата, старата клюкарка, събра ни на един “купон”- “терен” му викахме тогава. Танцувахме май до забрава, а после под щур небосклон, изпълнен с пъстроцветни арки (в окъпаната майска утрин над нас сияеха дъги, но не една, а цели три трептяха в небосвода син) целунах моята любов и вече двадесет години за мене тя е благослов. Деца, приятели, роднини са част от моята вселена, но тя е светлата звезда, която, с обич споделена, за мене грее на света.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.