С обич...
Аз бях на двадесет и пет,
а тя – почти на деветнайсет,
аз – недоучил млад поет,
тя – гимназистка в осемнайста.
Съдбата, старата клюкарка,
събра ни на един “купон”-
“терен” му викахме тогава.
Танцувахме май до забрава,
а после под щур небосклон,
изпълнен с пъстроцветни арки
(в окъпаната майска утрин
над нас сияеха дъги,
но не една, а цели три
трептяха в небосвода син)
целунах моята любов
и вече двадесет години
за мене тя е благослов.
Деца, приятели, роднини
са част от моята вселена,
но тя е светлата звезда,
която, с обич споделена,
за мене грее на света.
а тя – почти на деветнайсет,
аз – недоучил млад поет,
тя – гимназистка в осемнайста.
Съдбата, старата клюкарка,
събра ни на един “купон”-
“терен” му викахме тогава.
Танцувахме май до забрава,
а после под щур небосклон,
изпълнен с пъстроцветни арки
(в окъпаната майска утрин
над нас сияеха дъги,
но не една, а цели три
трептяха в небосвода син)
целунах моята любов
и вече двадесет години
за мене тя е благослов.
Деца, приятели, роднини
са част от моята вселена,
но тя е светлата звезда,
която, с обич споделена,
за мене грее на света.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
